Категории

Най-четени

Ревност
От Марина Стойчовска, 09 Ноември, 2009

Какво чувство в ревността? Дали е чувство, породено от голяма обич или пък от егоизъм?

Еднакви или различни трябва да са партньорите в една връзка
От Марина Стойчовска, 10 Ноември, 2009

Съществуват най-различни мнения по въпроса. Някои хора казват, че за да има стабилна връзка е необходимо двам...

Коментари

Блог
Отговорността за собствените ни емоции
От Ивет Иванова | 30 Юни, 2016 | Отношения , Чувства
1 Коментар   |   Споделяне

Често във връзките присъства едно изречение, което звучи по следния начин „Ако направиш това с мен, 
бих се почувствал/а много зле“. 
Тази фраза често задава основен проблем във връзките. Дали аз или другият, който и да е той, ще сме 
толкова могъщи, че да те накараме да чувстваш нещо? Нека формулирам въпроса по друг начин: Какво може 
да направи другият, за да почувстваш ти нещо? Каква власт има той върху твоите чувства, за да изпиташ онова, 
което иска или което отговаря на неговите интереси? Разбира се, ако някой насочи оръжие срещу главата ти, 
това може да те накара да му дадеш всичките си пари, но дали ще те накара да чувстваш нещо? 
Ще споделя нещо, което няма отношение към великите философски истини, но пък онагледява един от 
важните елементи от моята представа за света и за човешкото поведение. За мен е много важно да осъзная, че 
поне що се отнася до собствените ми чувства, никой не може да ме накара да изпитам каквото и да било. 
Могат да ме накарат да изпитам болка, която е биологична и органична реакция, свързана с чувствителността 
на нервните окончания, но никой не може да ме накара да изпитам дадена емоция. Никой не може да ме 
накара да изпитам вина, любов или омраза. Тези чувства са мои и другите нямат власт над тях. 
Нека се осмелим да встъпим веднъж завинаги във владение на собствените си чувства. Никой не може да 
те накара да изпиташ каквото и да е. Ти чувстваш това, което чувстваш, и не си в състояние да накараш когото 
и да било да изпитва каквото и да е. Нито ти, нито някой друг разполага с подобна власт. 
Много от Вас ще си помислят, че е едно да Ви нападнат с думите „Накара ме да се чувствам много зле“, в 
отговор на което можете да се защитите и да решите, че не носите отговорност, а съвсем различно е да Ви 
кажат „Знаеш ли, че ме накара да се чувствам много щастлив?“. Ако решим да вярваме в това, че караме 
другите да се чувстват добре, и в собствената си способност да правим другите щастливи, не ще можем да се 
освободим от отговорността да причиняваме нещастието им. 
С други думи, ако сами си признаем и повярваме, че чуждото щастие се дължи на нас, защо после да не 
повярваме, че и съответното нещастие отново се дължи на нас. Ние единствено можем да изпитаме чувствата, 
които искаме. Ако повярваме, че някой друг има такава власт, това означава да се оставим в ръцете му. 
Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че никой не може да ни накара да се влюбим. Например, 
когато сме около половинките си, можем да се чувстваме щастливи и доволни, може да сме развълнувани, 
както и ядосани. Но ние сме тези, които изпитват всички тези емоции, а не ни карат половинките да ги 
изпитваме. Изпитваме ги ние, изпитваме ги редом с тях, но те са наши, не общи. 
Ние носим своята отговорност, половинките ни – тяхната. Какво означава думата „отговорност“? 
Втълпили са ни, че отговорността е свързана със задълженията, но не е така, коренът на думата е „отговорям“. 
Точно така отговорността е способността да дадем отговор. Да съм отговорен – означава да отговарям за 
действията си. Всеки от нас е изцяло отговорен за всичко, което прави, както и за всичко, което не прави. Ние 
обаче не сме отговорни за онова, което другия чувства или прави. Не можем да поемем отговорност за това, 
че другия се чувства зле, заради нещата които казваме. Нашите действия не задължават, нито обуславят.  
Нашата отговорност е ограничена до собствените ни действия.  В името на собственото ни здраве и развитие е 
необходимо да осъзнаем, че изобщо не сме задължени да реагираме на нечии изисквания, че дори нямаме 
правото да се надяваме, че другият ще изпълни всички очаквания, защото

АЗ СЪМ АЗ, А ТИ СИ ТИ.

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи...

ЗАЩОТО ТИ СИ ТИ И АЗ СЪМ АЗ.

- Гещалтмолитвата на Фриц Пърлс 

Всекидневието, семейството, партньорът, работата не са проявления на някаква неопровержима и 
независеща от нас действителност, а по-скоро представляват съчетение от елементи, които ние изграгждаме 
активно и съвместно. Един от основните такива са емоциите и нашата свързаност с тях. Важно е да разбираме 
сами себе си, да знаем какви емоции изпитваме, да ги опознаем и приемем като част от нас, като наша 
отговорност и избор. 
След като разберем сами себе си – кои сме, след като сме набелязали посоката си и изберем напълно 
съзнателно спътника си, не само, че пътят ни става по-спокоен и приятен, не само ще развием по-
оптимистично отношение към живота, но също така светът ще се превръща все повече в такъв, какъвто го 
желаем за себе си и околните. 

Коментари

ГАБРИЕЛА ПЕТРОВА on Jul, 2016
at 11:23 am
ЖЕЛАНИЕТО МИ Е ,ДА СРЕЩНА ПОДХОДЯЩ ПАРТНЬОР.

Напишете коментар

Вашето Име
Вашият E-mail
Вашият коментар